Фокача с домати и риган ♥ Tomato and oregano focaccia

В предишния пост започнах да разказвам за Трънско и околностите му и ето, сега продължавам. Разбира се и рецепта ще има, за фокача с домати и риган, а ако се питате каква е връзката с Трънско, веднага споделям. Точно в района се опитвам да се правя на зеленчукопроизводител. И точно на село често приготвям именно фокача.

Да си призная, една седмица не стига за да се обиколи, разгледа и да се усети атмосферата и духа на района, а също и на местните хора.

В един от изминалите дни решихме да се отправим към Ерулска планина и тъй като уж имахме някакъв тренинг, поехме към Големи връх.

Голям, голям, колко да е голям 🙂 1481 м. Едно приятелче ни спомена, че маршрутът не е труден, та дружно взехме решение да вземем ножици и да поокастрим тази екопътека + боя за да направим маркировка 🙂

И така проверихме прогнозата, нарамихме раници, ножици, камери, стативи, четки, бои, изобщо всичко, което може да се носи на гръб, че и повече и потеглихме.

За да ни е трудно, избрахме по-дългия маршрут от с. Горочевци, където вече има маркировка, а скоро и указателни табели. Разбира се, има и по-кратък път, от  с.Ерул, но ние май си падаме малко мазохисти 😀

Пътеката е около 7 км в посока, с почивки, кастрене на храсти, лигавене и очакване на проливен дъжд, заниманието ни отне около 3,5 часа в посока и изразходихме по около 4000 калории на човек. С времето определено имахме късмет, тъй като облаците сякаш ни заобикаляха, но ако и вие решите да се подложите на този преход, вземете дъждобрани, задължително удобни обувки, а също и храна и мноооого вода 🙂 2 литра на човек биха били идеални. Щеките също са от полза, тъй като денивелацията е доста голяма 😉

На такива преходи обикновено нося банани, ядки и сушени плодове, но този път си ги върнах обратно, тъй като по пътя имаше плантация от диви ягоди и диви малини, а малката се замотаваше основно поради тази причина 🙂

Друго нещо, което бих препоръчала с две ръце е репелент (тук ще пропусна доказателствения снимков мат*рял).

Въпреки километрите, умората и стръмния терен, обаче… гледката, която се разкрива на върха е един път! От тук се виждат всички по-високи върхове не само в западна България, но и в Сърбия 🙂 Оооо, да, забравих май да спомена, че районът е граничен 🙂 Толкова е красиво, че човек забравя пътя, който го чака надолу и се захласва по хоризонта.

След като се прекара цял ден в планината и то ходейки, всеки има нужда от почивка, а тъй като начинанието отнема доста, най-близкото място за почивка е вилното селище в Горочевци 🙂 Уют, комфорт и вкусна храна е нещото, което ще откриете тук, и то на чист въздух сред природата 🙂 А кучето пазач на комплекса е най-милото, най-огромното и най-сладурско същество, което съм виждала евър 🙂

За съжаление, не открих снимките, които направих, но пък в района се намира и манастира „Св.Петка“, който също привлече вниманието ни, а най-много ми хареса легендата за него.

През далечните години, когато в селото се настанила турската власт, вярващите решили да спасят църквата си, като я затрупат и покрият със земя, за да остане непокътната ииии….. и така и забравили за нея. Останала си под земята с векове, до преди 200 години, когато един селски петел/козел (тук всеки интерпретира) си търсел храна и ударил клюн/рог в кръста. Тогава всички решили да разровят могилата и така се появила църквата или поне част от нея, а в последствие била доизградена 🙂 Не знам дали е истина, но тази история ми хареса.

Обстановката във и около манастира е приказна 🙂 Постройката е сгушена между вековни дървета, а в двора се е ширнал здравец и бръшлян в наситено зелен цвят.

Интересна е и камбанарията, а също и стенописите.

Около манастира пък има разкошна и добре поддържана поляна с пейки, дръвчета, цветя и всичко необходимо за няколко часа релакс сред природата.

В нашия случай, всичко описано до тук се случи в един ден и решихме да се натресем на гости на другарчето, което ни по(д)веде към върха, за да наваксаме изразходваните калории с месо, изпечено на плоча и домашна крушовица 🙂 Как наваксахме само! 😀

И понеже публикацията отново стана доста дълга, а пак стигнах до храната, явно е, че ще има и трета част на пътеписите за Трънско, където ще ви разкажа за наше село 🙂

За това, не забравяйнте да се абонирате за новите статии в блога тук или да следите страничката във Facebook.

А сега, към фокачата, която вярвайте ми, е иключително ароматна и вкусна  🙂

Доматите за нея са лично отгледани от мен 🙂 А сортовете green zebra и purple calabash поръчах от Холандия, защото ми се сториха много фотогенични. Освен красиви, тези домати са и точно по мой вкус, тъй като се усеща повечко киселата ностка 🙂 Разбира се, всеки може да ползва налични домати, но разноцветните придават много по-добра визия на фокачата. 🙂

Необходими продукти:

2 ч.л. суха мая

1 ½ чаша хладка вода

1 ч.л. захар

1 ч.л. сол

2 с.л. зехтин

4 чаши брашно, предварително пресято + допълнително за омесване

5-6  домата, различни сортове, нарязани на кръгчета

зехтин за поръсване

сух риган

едра морска сол

Начин на приготвяне:

В голяма купа смесете водата и маята и оставете настрани за 5 мин. Добавете захарта, солта и зехтина и разбъркайте. На части добавете брашното и разбъркайте докато тестото започне да се събира на топка. Прехвърлете върху набрашнен плот и месете до получаването на меко, еластично тесто.

Намажете полученото тесто леко със зехтин, прехвърлете в купа, покрийте с влажна кърпа и оставете да втасва за час.

През това време загрейте фурната на 220С и застелете тава с хартия за печене.

Разточете тестото до желаната дебелина и с остър нож нарежете на правоъгълници.

Подредете в тавата и покрийте всяка фокача с домати, поръсете с риган, няколко капки зехтин и сол.

Печете за 20-25 мин. и поднесете незабавно.

***

Recipe in English:

Ingredientes:

2 tsp dry yeast

1 ½ cup lukewarm water

1 tsp sugar

1 tsp salt

2 tbsp olive oil

4 cups flour, sifted + extra for dusting

5-6  tomatoes, different types, sliced

olive oil for sprinkling

dry oregano

sea salt flakes

Method:

In a large bowl mix the water and yeast and set aside for 5 minutes. Add the sugar, salt and olive oil and stir. Add flour and stir until receiving a ball. Transfer onto a working surface and knead until the dough becomes soft and elastic.  Lightly grease the dough with oil, transfer into a bowl, cover with wet towel and set aside to rise for an hour.

Meanwhile preheat oven to 220C and line a tray with baking paper.

Roll out the dough until desired thickness and with a sharp knife cut into rectangulars.

Top with sliced tomatoes, sprinkle with oregano, a few drops of olive oil and sea salt flakes.

Bake for 20-25 minutes and serve immediately.

If you’ve liked the recipe, subscribe for the new publications here or follow the page on Facebook.