Както обещах тук и там, реших да драсна два реда на тема кулинарна фотография.
Предполагам сте се досетили, че за мен това е страст, граничеща с лудост. За това ще разделя нещата в няколко отделни публикации.
Ще поговорим за food styling, реквизит, начин на заснемане и ще дам линкове към полезни уроци и книги.
Преди да се разприказвам по любимата ми тема, обаче, държа да отбележа, че не се смятам за капацитет и има още много какво да уча. Абсолютно самоука съм. Мога да говоря от моята гледна точка, за камерата с която снимам, осветлението, което ползвам и т.н.
Ако вече съм успяла да ви заинтригувам, грабвайте пуканките и да поговорим по-сериозно. Ще се радвам да се включите с коментари и въпроси, ако възникнат такива и/или съм пропуснала нещо.
И така…
Преди всичко, да се запознаем с основите…
Сигурна съм, че вече сте чували за думата фотография и произхода й. Фотография, в буквален, преносен и всякакъв смисъл, означава рисуване със светлина.
За да рисувате със светлина и да създавате кадри, такива, каквито са в съзнанието ви, естествено се нуждаете от светлина и фотоапарат. Телефонът също върши чудеса, но за да контролирате ситуацията ви е нужен фотоапарат, по възможност с ръчни настройки, дори DSLR, а най-добре full frame, стига да ви е по джоба.
Аз ползвам именно DSLR (огледално-рефлексен фотоапарат), full frame. Стигнах до тази система от най-проста “сапунерка”. Разбира се, след многобройни ъпдейти през годините и разправии с половинката, тъй като камерата, барабар с обективи, светкавици, статив и какви ли не джаджи са доста сериозна инвестиция, но кефът цена няма. 😀 Разбира се, ако още не сте готови за такава стъпка, снимайте си с наличната техника, пък ако крастата ви хване, мятайте се в дълбоките води.
Така. Сега ако се питате защо DSLR, то веднага отговарям. Контрол! Всичко е заради него, мамка му! Когато снимам дадена сцена искам да я пресъздам точно така, както е в главата ми. Не искам камерата да взема решенията вместо мен. Тогава се възползвам от функциите на техниката за да постигна желания ефект. Друга много важна причина за всичките смени на камера през годините е качеството на изображението. Искам го перфектно. В някоя от следващите публикации ще разкажа и защо.
Няма да препоръчвам марки или модели, просто намерете подходящата техника за себе си, спрямо вашите нужди и желания и действайте.
Едно от най-важните неща, които трябва научите, като начало, е да контролирате експозицията. Това ще рече, да контролирате количеството светлината, която влиза през обектива, достига до сензора на камерата и се записва като файл. Този файл не трябва да е прекалено тъмен, нито прекалено светъл и на него да изпъква даден обект (в случая ястие), по най-добрия възможен начин.
В общи линии експозицията зависи от три основни елемента: бленда (f/stop), скорост на затвора и ISO (светлочувствителност) . Тези елементи са взаимно свързани и променяйки някоя от стойностите на даден елемент, останалите трябва да се коригират. Представете си ги като свързани елементи в равностранен триъгълник. Мръднете ли някой ъгъл/елемент нанякъде, то триъгълника няма вече да е равностранен и съответно ще трябва да промените и другите елементи за да върнете триъгълника в обичайната му форма.
Сега ще разгледаме накратко и с прости думи тези три елемента.
Бленда (f/stop) – това е един от любимите ми елементи. Ако си представим, че блендата е много подобна на човешкото око, то с нея се обозначава големината на отваряне на “ириса” на обектива. Обикновено стойностите варират от f/1.4 до f/22, а както всички знаем размерът има значение. В случая по отношение на визията в кадъра и светлината която достига до камерата. Например снимайки на f/1.4 до f/2.8 и f/3.2 имаме онзи приятно размазан фон на заден план, който аз лично обожавам. Тези стойности позволяват и по тъмна среда на заснемане.
Снимайки от f/8 до f/22 всичко ще бъде на фокус – и обектът, и фонът зад него, което е ОК, стига да отговаря на вашия вкус, но тези стойности са по-често срещани при пейзажната фотография, освен ако не става дума за т.н. bird view, тоест кадър отгоре.
Още тук искам да кажа, обаче, че разкошното размазване зависи и от други фактори – разстояние и ъгъл на заснемане на камера спрямо обекта, а също и отстояние на задния фон.
За да илюстрирам казаното за бленда, нейните стойности и ефекта за който говоря, направих няколко кадъра. Разликата е видима!
Скорост на затвора – това е времето през което количеството светлина достига до сензора на камерата при заснемане на даден къдър. Варира от секунди до стотна от секундата. Тези стойности са 1/60, 1/125, 1/360, 1/800 и т.н. Колкото по-висока е скоростта на затвора, толкова по-малко е времето, за което светлината достига до сензора на камерата.
Снимането на ниска скорост дава възможност за заснемане на кадри при по-малко светлина. В подобна ситуация, обаче, е желателна употребата на статив за да се елиминират всякакви размазвания от трепване на ръката.
Също така, скоростта е от значение при заснемане на движение.
ISO е мерителна еденица за чувствителността на сензора. Обикновено стойностите са от ISO 100 до ISO 6400+ Колкото по-голямо е числото, толкова по-чувствителен е сензора, което позволява заснемането на кадър в по-тъмна обстановка. Пълно щастие, обаче, няма. Колкото по-чувствителен е сензорът и са по-високи стойностите на ISO-то, толкова по-шумни са кадрите, а в кулинарната фотография (и не само), това хич не е желателно. Винаги, ама абсолютно винаги се придържам към възможно най – ниски стойности на този елемент, стига обстановката да го позволява. Това ми спестява доста време при обработка на изображението на по-късен етап.
И така, след като вече знаем кои са трите основни елементи на композицията трябва да ги обединим в перфектен синхрон за добър кадър. Това, разбира се, изисква практика. Хубавата част е, че с опита и времето, нагласяването на гореспоменатите елементи на композицията се превръща в нещо като рефлекс. Без много, много до го мислите. 🙂 Ако ви звучи сложно, ще ви успокоя – не е, просто си трябва снимане и тренировки за да свикнете.
Има още нещо важно за което искам да поговорим днес и това е баланс на бялото. Може би се досещате, че става въпрос за светлината. Във фотографията на светлината се гледа както количество, така и като качество. Става въпрос за т.н. цветна температура, която се измерва в калвини. Знаете, че има огромна разлика в кадъра според това, дали ще снимате на слънце, на сянка, на лампа вечер в кухнята или при други обстоятелства. Изображението просто изглежда различно – може да синее или жълтее и т.н. Ето защо е важно да настроим камерата спрямото светлинната обстановка в която действаме. Сигурна съм, че всеки е виждал настройките на фотоапарата си за слънчево и облачно време, електрическа крушка, светкавица или автоматични настройки.
Един и същи кадър при еднаква светлина и настройки за бленда, ISO и скорост, но на различни настройки за белия баланс. Само първият кадър е с ръчни настройки и измерен с 18% сива карта. От ляво надясно: ръчни настройки, при мерене с 18% сива карта, лампа с нажежаема жичка, флуоресцентно осветление, слънчева светлина, светкавица, облачно време и сянка.
В много от случайте тези настройки са задоволителни, но често камерата се бърка и произвежда леко неприятни цветове. Ето защо, когато снимам кулинарна фотография, аз винаги, ама абсолютно винаги, измервам светлината на ръчни настройки посредством 18% сива или бяла карта. В 99% от случаите, това е и първата стъпка, която предприемам по време на снимки. Дори преди бленда, скорост и ISO. Все пак искам бялото, наистина бяло!
Ако това измерване ви се струва сложно, то имам и добра новина. Снимайте с автоматичните настройки на камерата, защото цветната температура се коригира лесно при обработка със софтуер, но за това по-натам. С практиката и многото кадри, ще свикнете и с това. Ще се научите да я разпознавате, ще и се любувате, ще подбирате най-подходящата.
Практика му е цаката!
И понеже стана дълго, преминавам към полезните линкове! На мен ми бяха и все още са много полезни, специално за кулинарна фотография:
Видео уроци:
Food Photography with Andrew Scrivani
Getting Started in Professional Food Photography with Steve Hansen
Editorial Food Photography with Rob Grimm
Полезна литература:
Plate to Pixel: Digital Food Photography & Styling by Helene Dujardin
Ако тази публикация ви е харесала и искате да научите още по темата кулинарна фотография, споделете публикацията в социалните мрежи и не забравяйте да се абонирайте за новите статии в блога тук или следете страничката във Facebook.
Facebook Comments
Оставете коментар