Кекс с малини ♥ Raspberry cake

Ами, най-вкусният кекс с малини + кратък пътепис за Трънско (I -част)!

Ако трябва да опиша изминалата седмица с една дума, то тя ще бъде идилия! Добре де, с две – селска идилия!

Цялото семейство се оттегли във ваканция! И не, няма да ви отекчавам с морски селфита и крачета на пясъка, защото дружно решихме да прекараме почивката си на село. Без особени удобства, без покритие на телефоните и най-вече без нет! НО с песента на птиците, чистия въздух, чудни преходи и гледки, прекрасни приятели и разбира се, плодове и зеленчуци директно от корена 🙂

Та, така! Стегнахме раниците, приготвихме туристическите обувки и се заехме със задачата да опознаем родния край, а в моя случай на половинЪт 🙂

Трън се намира на около 80 киломентра западно от София, което е пренебрежително близо при положение, че попадате в друг свят! Природата е изключително чиста и все още непокътната от човешко безумие. Единствената ми препоръка е тръгвайки, да избягвате вечерния час пик на т.н. пернишко задръстване, в противен случай рискувате да поседите около час, час и нещо на изхода на София, което обикновено не действа добре на нервната система  😀

Най-известната забележителност в района е ждрелото на р. Ерма и има защо. Има изградена екопътека и точно тук е първата част от нея. Може да забележите надпис “Преминаването забранено”, тъй като предстои реновиране на съоръженията. Лично за мен, проблем няма, тъй като съм минавала стотици пъти по тези мостчета, а пускам и децата си. Приемам ги за стабилни. Разбира се, преминавайте с повишено внимание!

Мястото наистина е забележително красиво и мисля (тук) трябва да си отделите цял ден за преминаване през тунелите и катерене по екопътеката, просто следвайте маркировката 🙂 Желателно е да си носите подходящи обувки, дъждобран, вода и храна, но в случай, че решите да похапнете от местния рибарник, то хванете по посока на с. Петачинци, където ще вкусите прясна пъстърва на скара в компанията на любезните домакини 🙂 Маршрутът до рибарника е равен и лек, около 2 километра в посока и почти през цялото време сенчест. 🙂

След вкусната храна и приятната разходка, може да решите и да поостанете за по-дълго. В центъра на гр.Трън има доста приличен хотел, където може да отседнете, а в механата на хижа Ерма, освен с вечеря, ще ви нагостят с най-вкусната крушова ракийка 😀 И то сред природата!

Докато сте в района има още интересни места и едно от тях е връх Драговски камък и Врабчански водопад. Този преход също отнема ден с почивки и е доста лек и приятен, като за начинаещи и малки деца.

Връх Драговски камък (1118 м) е голям подлец да ви кажа! Изглежда висок, остър и от далече напомня египетска пирамида, която няма покоряване. Илюзияяяяяя! Ние, понеже бяхме с 3 броя чавета, го подхванахме от полегатата му страна с изходна точка с.Врабча. Маршрутът е общо 6,6 км, а изразходваните калории около 1700 на човек 🙂 И всичко се случва съвсем лежерно! Тук бих препоръчала да катерите по-рано, първо за да не срещате неприятни влечуги и второ за да избегнете жегата 🙂

След този преход до върха, наблизо има приказно кътче, където сред великолепната природа може да се занимаете с барбекю и наваксване на изразходваните калории. Всички продукти, разбира се, трябва да се подсигурят предварително от гр.Трън, а следователно ще ви е нужна и хладилна чанта за да съхрани продуктите докато изкачвате върха. Ние забравихме нашата и това ни костваше двойно разкарване, но все пак си направихмe чуден пикник на Врабчански водопад. 🙂

Към водопада си има табела и тук трудно бихте се заблудили. Това, което не е описано обаче е, че има разкошна пещера с дължина около 30 м. Ако харесвате подобен тип приключения, подсигурете светлина – челник, фенерче, та дори телефон вършат чудеса 🙂 Ние пак не бяхме подготвени и аз проявих известна доза истерия, но пък ако видите децата да се изнизват в индианска нишка, не си скубете косите! В пещерата са, а физиономиите им, едни такива доволни, че са ви преметнали! 😀

И понеже споменах доволни физиономии, преминавам към въпросния кекс с малини, все пак блогът е предимно кулинарен 🙂 Най-вкусен е защото малините са от градината, а яйцата и млякото от съседите на село, домашни, супер-дупер екологично чисти 🙂 И вярвайте ми има разлика във вкуса! Иначе щеше да бъде просто кекс.

Необходими продукти:

400 г кисело мляко

1 ч.л. сода бикарбонат

1 яйце

1 чаша захар

2 ванилии или 1 капсула ванилова есенция или 1 ч.л. чист ванилов екстракт (препоръчвам екстракта, но на село няма 🙂 )

60-70 г разтопено масло + допълнително за намазване на формата

2 чаши бяло брашно

шепа малини (15-20 бр.), почистени и добре подсушени

1 1/2 с.л. како на прах + допълнително за поръсване на формата

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 180С.

Ще ви бъде необходима подходяща тава за изпичане на кекс (моята, разбира се е закупена от магазин за 1 лев, от гр.Трън, срещу крупната сума от 3,50). Леко намажете формата с масло и с помощта на цедка, поръсете обилно с какао.

В голяма купа изсипете киселото мляко и содата, разбъркайте и оставете да шупне. Добавете яйцето, захарта и ванилията и разбийте добре.

На струя добавете разтопеното масло при непрекъснато разбиване до получаването на гладка смес. На края добавете на 2-3 пъти брашното, като разбивате до пълно абсорбиране. Трябва да получите сравнително гъста смес за кекс.

Изсипете половината от сместа в предварително подготвената форма и поръсете равномерно с малините.

В останалата половина от тестото, добавете какаото и разбийте добре за да получите кафевия слой.

Изсипете какаовата смес върху малините, чукнете лекичко формата 2-3 пъти в плота за да изкарате излишния въздух и да заравните и печете за 20-25 минути или до суха клечка 🙂

Охладете напълно и чак тогава разрежете! Знам, че е трудно при аромата, който се разнася, но търпението е добродетел 🙂

А ако сте харесали тази публикация и ви е интересно продължението на пътеписа, може да се абонирате за новите статии в блога тук или да следите страничката във Facebook.