Един малко по-различен пост

Днешният пост е малко по-различен от останалите и почти не е свързан с кулинарията, но не всеки ден се случва да те затрупа метър сняг. И наистина изминалия уикенд бе доста интересно преживяване и наситено с различни емоции.Ще започна с това, че изобщо, ама изобщо не ми се пътуваше в петък вечер, но половинът рече и отсече. Тръгнахме – с храна за една вечер с идеята, че утре ще слезем до близкото градче, да си напазаруваме. До тук добре – скара, червено винце и хоп под най-дебелия юрган. Няма да ви разказвам как спря тока и цялото семейство се натръшка около кюмбе тип “циганска любов” на легло персон и половина 🙂 То и това си беше един вид емоция, но нищо не може да се сравни с изненадата ни на сутринта. Беше навалял метър сняг. Точно така. Метър.

Следва. Кафе. Закуска. Кафе. Фитнес – изриване на сняг с малка лопата /оказа се, че нямаме такава за сняг, но достигането на дървата за печка беше силно наложително, а и със сигурност разработва всички мускулни групи/. 🙂

Лека разходка по време на която цялото семейство се хвърляше в чистия, пухкав сняг за да осеем с ангели пътя до селския хоремаг, който между другото работи по един час сутрин и един вечер, и то само ако има хора.

После обяд и отново на снега, но този път сама, сред полето на лов за хубави кадри. Е, просто няма такъв кеф. Там сред тишината и снега, няма стъпки дори и всичко наоколо мълчи. Тази рима не знам как се получи, но наистина кефът цена няма. Какво от това, че на всяка стъпка затъваш до кръста.  🙂

Следва някаква измислена вечеря с изостанали продукти, пак червено винце и пак под дебелия юрган.

В неделя сутринта видяхме, че отново беше валял сняг. Сещате ли се за сценария? Кафе, закуска. Пак кафе и хоп на фитнес, да поразринем снега. Тръгнаме към София и минахме през едно събитие, което традиционно посещаваме всяка година в гр. Брезник. Кукерски събор, който пък предхожда най-мащабното подобно събите в гр.Перник – Сурва.

Маски. Чанци. Сергии. Скара. Вино.

Ако имате късмет, може някой кукер да ви намаже бузите със сажди или пък дядо поп да ви наръси със светена вода против уроки. Ей така, за да изгони дяволчето 🙂

Най-щастливи, разбира се, бяха децата, въпреки сандвичите със съмнителен произход от типа “намери кюфтето в питката”. 🙂 Е, може би и кукерите, употребили достатъчно от червеното винце.

Разбира се имаше захарни петлета,

фешън близалки, захарен памук, джунджурии и какво ли още не за малки и големи.

Ще завърша поста с планове за следващия уикенд, който се надявам да бъде също толкова интересен, тъй като предстои откриването на Сурва 2012. За сега планирам посещение и там.

Има и друго интересно събитие, то вече определено е свързано с кулинарията и със здравословното хранене и ми се ще и там да се отбия, за де се науча да приготвям здравословни храни и особено сладки изкушения.

Предстои ми също и заснемането на едно съвсем прясно бебче на месец и нямам търпение тази работна седмица да приключи, за да дойде уикенда.

И тъй като изпитвам леки угризения на съвестта, че ви оставих само на скара и близалки, обещавам в някои от следващите дни да ви покажа най-вкусната за мен скара, взета от сръбската кухня.

Желая ви усмихната седмица, изпълнена с положителни емоции!