Фокача с домати и риган ♥ Tomato and oregano focaccia

В предишния пост започнах да разказвам за Трънско и околностите му и ето, сега продължавам. Разбира се и рецепта ще има, за фокача с домати и риган, а ако се питате каква е връзката с Трънско, веднага споделям 🙂 Точно в района се опитвам да се правя на зеленчукопроизводител 😛 И точно на село често приготвям именно фокача.
Фокача с домати и риган Да си призная, една седмица не стига за да се обиколи, разгледа и да се усети атмосферата и духа на района, а също и на местните хора.
В един от изминалите дни решихме да се отправим към Ерулска планина и тъй като уж имахме някакъв тренинг, поехме към Големи връх.
Голям, голям, колко да е голям 🙂 1481 м. Едно приятелче ни спомена, че маршрутът не е труден, та дружно взехме решение да вземем ножици и да поокастрим тази екопътека + боя за да направим маркировка 🙂
И така проверихме прогнозата, нарамихме раници, ножици, камери, стативи, четки, бои, изобщо всичко, което може да се носи на гръб, че и повече и потеглихме.
За да ни е трудно, избрахме по-дългия маршрут от с. Горочевци, където вече има маркировка, а скоро и указателни табели. Разбира се, има и по-кратък път, от  с.Ерул, но ние май си падаме малко мазохисти 😀
Пътеката е около 7 км в посока, с почивки, кастрене на храсти, лигавене и очакване на проливен дъжд, заниманието ни отне около 3,5 часа в посока и изразходихме по около 4000 калории на човек. С времето определено имахме късмет, тъй като облаците сякаш ни заобикаляха, но ако и вие решите да се подложите на този преход, вземете дъждобрани, задължително удобни обувки, а също и храна и мноооого вода 🙂 2 литра на човек биха били идеални. Щеките също са от полза, тъй като денивелацията е доста голяма 😉
На такива преходи обикновено нося банани, ядки и сушени плодове, но този път си ги върнах обратно, тъй като по пътя имаше плантация от диви ягоди и диви малини, а малката се замотаваше основно поради тази причина 🙂
Друго нещо, което бих препоръчала с две ръце е репелент (тук ще пропусна доказателствения снимков мат*рял).
Въпреки километрите, умората и стръмния терен, обаче… гледката, която се разкрива на върха е един път! От тук се виждат всички по-високи върхове не само в западна България, но и в Сърбия 🙂 Оооо, да, забравих май да спомена, че районът е граничен 🙂 Толкова е красиво, че човек забравя пътя, който го чака надолу и се захласва по хоризонта.
След като се прекара цял ден в планината и то ходейки, всеки има нужда от почивка, а тъй като начинанието отнема доста, най-близкото място за почивка е вилното селище в Горочевци 🙂 Уют, комфорт и вкусна храна е нещото, което ще откриете тук, и то на чист въздух сред природата 🙂 А кучето пазач на комплекса е най-милото, най-огромното и най-сладурско същество, което съм виждала евър 🙂
За съжаление, не открих снимките, които направих, но пък в района се намира и манастира „Св.Петка“, който също привлече вниманието ни, а най-много ми хареса легендата за него.
През далечните години, когато в селото се настанила турската власт, вярващите решили да спасят църквата си, като я затрупат и покрият със земя, за да остане непокътната ииии….. и така и забравили за нея. Останала си под земята с векове, до преди 200 години, когато един селски петел/козел (тук всеки интерпретира) си търсел храна и ударил клюн/рог в кръста. Тогава всички решили да разровят могилата и така се появила църквата или поне част от нея, а в последствие била доизградена 🙂 Не знам дали е истина, но тази история ми хареса.
Обстановката във и около манастира е приказна 🙂 Постройката е сгушена между вековни дървета, а в двора се е ширнал здравец и бръшлян в наситено зелен цвят.
Интересна е и камбанарията, а също и стенописите.
Около манастира пък има разкошна и добре поддържана поляна с пейки, дръвчета, цветя и всичко необходимо за няколко часа релакс сред природата.
В нашия случай, всичко описано до тук се случи в един ден и решихме да се натресем на гости на другарчето, което ни по(д)веде към върха, за да наваксаме изразходваните калории с месо, изпечено на плоча и домашна крушовица 🙂 Как наваксахме само! 😀
И понеже публикацията отново стана доста дълга, а пак стигнах до храната, явно е, че ще има и трета част на пътеписите за Трънско, където ще ви разкажа за наше село 🙂
За това, не забравяйнте да се абонирате за новите статии в блога тук или да следите страничката във Facebook.
А сега, към фокачата, която вярвайте ми, е иключително ароматна и вкусна  🙂
Доматите за нея са лично отгледани от мен 🙂 А сортовете green zebra и purple calabash поръчах от Холандия, защото ми се сториха много фотогенични. Освен красиви, тези домати са и точно по мой вкус, тъй като се усеща повечко киселата ностка 🙂 Разбира се, всеки може да ползва налични домати, но разноцветните придават много по-добра визия на фокачата. 🙂
Необходими продукти:
2 ч.л. суха мая
1 ½ чаша хладка вода
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин
4 чаши брашно, предварително пресято + допълнително за омесване
5-6  домата, различни сортове, нарязани на кръгчета
зехтин за поръсване
сух риган
едра морска сол
Начин на приготвяне:
В голяма купа смесете водата и маята и оставете настрани за 5 мин. Добавете захарта, солта и зехтина и разбъркайте. На части добавете брашното и разбъркайте докато тестото започне да се събира на топка. Прехвърлете върху набрашнен плот и месете до получаването на меко, еластично тесто.
Намажете полученото тесто леко със зехтин, прехвърлете в купа, покрийте с влажна кърпа и оставете да втасва за час.
През това време загрейте фурната на 220С и застелете тава с хартия за печене.
Разточете тестото до желаната дебелина и с остър нож нарежете на правоъгълници.
Подредете в тавата и покрийте всяка фокача с домати, поръсете с риган, няколко капки зехтин и сол.
Печете за 20-25 мин. и поднесете незабавно.
***
Recipe in English:
Ingredientes:
2 tsp dry yeast
1 ½ cup lukewarm water
1 tsp sugar
1 tsp salt
2 tbsp olive oil
4 cups flour, sifted + extra for dusting
5-6  tomatoes, different types, sliced
olive oil for sprinkling
dry oregano
sea salt flakes
Method:
In a large bowl mix the water and yeast and set aside for 5 minutes. Add the sugar, salt and olive oil and stir. Add flour and stir until receiving a ball. Transfer onto a working surface and knead until the dough becomes soft and elastic.  Lightly grease the dough with oil, transfer into a bowl, cover with wet towel and set aside to rise for an hour.
Meanwhile preheat oven to 220C and line a tray with baking paper.
Roll out the dough until desired thickness and with a sharp knife cut into rectangulars.
Top with sliced tomatoes, sprinkle with oregano, a few drops of olive oil and sea salt flakes.
Bake for 20-25 minutes and serve immediately.
If you’ve liked the recipe, subscribe for the new publications here or follow the page on Facebook.

 

Facebook Comments
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Print Friendly, PDF & Email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *